Знамето на Разградското македоно-одринско дружество е со димензии 142 на 87 сантиметри и има две лица. На предната страна, на црвена позадина е поставен разјарен златен лав со контура од бела срма, кој згазнал на полумесечина. Околу него, во полукруг, со бела срма е испишано „Разградско Македоно-Одринско дружество“.
Знамето е осветено на 2 септември 1903 година на Руен Планина, а истото било во четата на Атанас Мурџев за време на Илинденското востание.
Фотографија на четата на Мурџев, на која се забележува и знамето:
Фотографија на четата на Мурџев, на која се забележува и знамето:
Компјутерска реконструкција (А.С.) на предната страна на знамето:
На задната страна на црвено поле во левиот дел е поставен бел череп. Над
него е испишано „Свобода или смърть“, а под него „Ц.М.О.Р.К.“
Компјутерска реконструкција (А.С.) на задната страна на знамето:
1 comment:
Интерес представлява знамето на Разградското македоно-одринско дружество, /94/ което участва в Илинденското въстание начело на четата на Атанас Мурджев.
Знамето е с размери 142x87 см, с две лица. Лицевата страна е направена от червен атлаз. В средата е апликиран изправен коронован лъв от жълт копринен плат, с профил надясно. По края е поставен контур от бяла сърма. Гривата на лъва е бродирана също с бяла сърма. Лъвът е стъпил върху полумесец, апликиран от червен копринен плат. Над фигурата със същия вид сърма в полукръг е изписано „Разградско Македоно-Одринско дружество".
На обратната страна знамето е от червен памучен плат. Бродирано е с разноцветни ленени конци. В лявата му половина са пришити череп и кости от бяла копринена материя. Над фигурата е поставен надпис „Свобода или смърть", а под нея „Ц.М.О.Р.К.". Трите страни на плата са окантувани с шнур от червени копринени конци и сърма. На двата външни края на плата са пришити пискюли.
По време на въстанието четата на Ат. Мурджев действа в Скопския революциоиен окръг. На 2 септември 1903 г. в Руен планина се освещава знамето, след което четата заминава за Кратовско. /95/ Заедно с Велешката чета на Никола Дечев са обкръжени в района на с. Луково. Начело със знамето 152 въстаници водят неравен бой с многохилядна турска войска и башибозук. Боят започва по обяд и продължава до вечерта, когато въстаниците правят пробив и се измъкват със своята светиня. Загиват осем въстаници и войводата Никола Дечев.
По-късно с други чети формират отряд от близо 450 въстаници, който под общото командване на поручик Сотир Атанасов води боеве с противника при Крива паланка и с. Долна Любата. След потушаването на въстанието войводата Мурджев пази въстаническата светиня в своя дом, а през 1943 г. я предава на Главния военен музей (дн. Национален военноисторически музей).
Post a Comment