Проф. Кръстьо Манчев - Интервю
Професор Кръстьо Манчев е роден на 27 септември 1926 година в село Верзар, Царибродско, Западни покрайнини. Завършва история в СУ. Специализирал е в ГДР и СССР. Научен сътрудник в Института по балканистика при БАН. Избягал през 1949 година в България, години наред е работил в Димитровград като бригадир, бил убеден комунист и антититовист. След това учителства в Симеоновград. Там проф. Кръстьо Манчев представи най-новата си книга “Кървавият край на Югославия” миналата седмица. На Балканите величието винаги се е измервало с територии - колкото повече имаш, толкова си по-велик, казва той. Напротив - колкото по-образован, работещ, знаещ и можещ е един народ, колкото по-уредена ти е държавата, тогава си наистина велик.
- Одобрявате ли назначения министър на българите в чужбина?
- Една политика, която и да е, трябва да приеме съществуващите реалности, не може да е успешна в разрез със съществуващите реалности. Македония е съществуваща реалност. И там, в тая Македония, може да има някой, който иска да е българин. Но мнозинството са македонци, така казват, или поне това е, което аз знам. Тази е реалността и тя трябва да се приеме. Аз лично, ако ме питате, не одобрявам да има министър за българите извън България. Абе, я си представете, че Турция си назначи министър за турците в България. Как ще изглежда това - някой техен министър да се занимава с тях? Така изглежда в Македония Божидар сега.
- Той определено ги дразни. Беше обявил награда, ако се намерят сериозни доказателства за съществуването на македонска нация.
- За каква македонска нация да се намерят документи? Ами тях ги има! Аз и на него му казах: През 1903 г. има един Кръстьо Мисирков, който е издал книга “За македонските работи”. Ама тя е издадена в София и там се твърди, че българи, сърби такива-онакива няма, ние сме от едно дъно. Има един голям сръбски учен, казва се Стоян Новакович, още в края на XIX век е казал това. Те не са нито сърби, нито българи. Тази теза за македонизма е малко в услуга на Сърбия тогава. Сега тя не е актуална, защото македонизмът е антисръбски. Това ние трябва да схванем доста добре. Той не е просръбски, нито е пробългарски, той си е македонски национализъм. Това е македонизма. И Стоян Новакович е казал още тогава - те не са нито българи, нито сърби, те са си отделно нещо. Ние обаче ще поддържаме това твърдение, защото това ще ги отдели от България и ще помогне Македония да стане част от Сърбия. Аз не виждам никаква друга перспектива освен ние да признаем това и да работим в тая посока, а не обратно.
Какъв е този случай сега със Спаска Митрева? Мъж и жена се скарали, развели се, имат дете. Има някакъв съд, който се занимава с това кой прав, кой крив. На българската държава ли е работа да се занимава с това? Да решава техните съдби. И тя е права, защото се е обявила за българка. А защо тя се е обявила за българка? Ами защото знае, че българската държава ще застане зад нея. Така го виждам аз. И се ангажираха на високо ниво… Даже и министър-председателят имаше изявления. И освен това със сигурност знам, че някои хора там искат български паспорти от егоистични съображения, за да дойдат тук в България, защото сме член на ЕС, а не защото чак толкова са българи.
- Тяхната политика не е ли малко така инфантилна. Те са най малката нация на Балканския полуостров, а като че ли имат най-много претенции?
- Не мога да кажа, че имат най-много претенции. Те са в тежка ситуация. Гърция не ги иска, ние имаме претенции, макар че ги прикриваме, Албания е оттатък - една трета от македонците са албанци. Тя може да няма претенции, но населението е албанско и имаше искане това население да бъде в съюз с албанците и да правят обща държава. Освен това е сиромашка страна. Това е, което аз от разстояние мога да кажа и виждам.
- Или в Австралия техен министър имал националистически изказвания, а президентът Първанов каза, че подкрепата ни за Македония няма да бъде безусловна.
- Ами, ако така е казал, това не е добре. Какво искаме да правим тогава? Да я капсулираме ли? Тогава тя винаги ще бъде против нас. Аз това не го приемам. Как така може да говори? Не го приемам! Вижте какво, държавната политика се прави също от хората. Те могат да правят и глупости. Но ние никога не сме били гражданско общество, което да заеме позиция. Да каже стоп, тука не сте прави и да ги свали, да смени политиката. Ние винаги сме вървели подир управниците си.
- Преди известно време се прокрадна една идея учени от всички държави да напишат обща история на балканските народи?
- Това е идея. Много добра идея. Обаче национализмът пречи да стане това.
- Има ли такъв прецедент в света?
- Не съм чул за такъв. Но гледайте, нашата история е написана от национални позиции, ама гръцката и тя е от национални, и сръбската. Те се пресичат една в друга. Това, което е за нас е истина, за сърбите не е. И обратно. Ще кажа конкретен пример - 1916 година ние завоювахме Моравието. Влиза там българска войска, прави се българска администрация, преименуват хората, правят ги българи, училищата правят български, арестуват хора, препращат ги насам-натам, мобилизират сърбите, издава се вестник “Моравски глас”. Има историци, които пишат какви големи българи са тия моравци. А те въстават, има голямо въстание срещу нас и ние трябва да го напишем в учебниците най-сетне. Да знае българският народ какво е било. И това се повтаря 1941, 1942 година пак още веднъж. И сега пак някой ми пише за моравските българи, иска още веднъж да ходим там. Ами не ни ли стига два пъти? Много често в нашата история няма македонци, те са българи, защото през 1941 година ни посрещнали не знам как си. И никой не е написал как през 1944 година са ни изпратили. Ама и това трябва да се напише.
- А как са ни изпратили там?
- Как, гледали сме като… И с това посрещане. Ами ние 41-а година как посрещаме Хитлер? После 43-а година как плачем за цар Борис - аз съм свидетел на това. После 44-а година как посрещаме руснаците, после 46-а година как посрещаме Тито, 48-а година как го ругаем, после 49-а година как крещим на площадите “Смърт на Трайчо Костов”. Това за какво е доказателство, че хората са манипулирани, че вървят като стадо.
и-вестник / Портал Турция
Професор Кръстьо Манчев е роден на 27 септември 1926 година в село Верзар, Царибродско, Западни покрайнини. Завършва история в СУ. Специализирал е в ГДР и СССР. Научен сътрудник в Института по балканистика при БАН. Избягал през 1949 година в България, години наред е работил в Димитровград като бригадир, бил убеден комунист и антититовист. След това учителства в Симеоновград. Там проф. Кръстьо Манчев представи най-новата си книга “Кървавият край на Югославия” миналата седмица. На Балканите величието винаги се е измервало с територии - колкото повече имаш, толкова си по-велик, казва той. Напротив - колкото по-образован, работещ, знаещ и можещ е един народ, колкото по-уредена ти е държавата, тогава си наистина велик.
- Одобрявате ли назначения министър на българите в чужбина?
- Една политика, която и да е, трябва да приеме съществуващите реалности, не може да е успешна в разрез със съществуващите реалности. Македония е съществуваща реалност. И там, в тая Македония, може да има някой, който иска да е българин. Но мнозинството са македонци, така казват, или поне това е, което аз знам. Тази е реалността и тя трябва да се приеме. Аз лично, ако ме питате, не одобрявам да има министър за българите извън България. Абе, я си представете, че Турция си назначи министър за турците в България. Как ще изглежда това - някой техен министър да се занимава с тях? Така изглежда в Македония Божидар сега.
- Той определено ги дразни. Беше обявил награда, ако се намерят сериозни доказателства за съществуването на македонска нация.
- За каква македонска нация да се намерят документи? Ами тях ги има! Аз и на него му казах: През 1903 г. има един Кръстьо Мисирков, който е издал книга “За македонските работи”. Ама тя е издадена в София и там се твърди, че българи, сърби такива-онакива няма, ние сме от едно дъно. Има един голям сръбски учен, казва се Стоян Новакович, още в края на XIX век е казал това. Те не са нито сърби, нито българи. Тази теза за македонизма е малко в услуга на Сърбия тогава. Сега тя не е актуална, защото македонизмът е антисръбски. Това ние трябва да схванем доста добре. Той не е просръбски, нито е пробългарски, той си е македонски национализъм. Това е македонизма. И Стоян Новакович е казал още тогава - те не са нито българи, нито сърби, те са си отделно нещо. Ние обаче ще поддържаме това твърдение, защото това ще ги отдели от България и ще помогне Македония да стане част от Сърбия. Аз не виждам никаква друга перспектива освен ние да признаем това и да работим в тая посока, а не обратно.
Какъв е този случай сега със Спаска Митрева? Мъж и жена се скарали, развели се, имат дете. Има някакъв съд, който се занимава с това кой прав, кой крив. На българската държава ли е работа да се занимава с това? Да решава техните съдби. И тя е права, защото се е обявила за българка. А защо тя се е обявила за българка? Ами защото знае, че българската държава ще застане зад нея. Така го виждам аз. И се ангажираха на високо ниво… Даже и министър-председателят имаше изявления. И освен това със сигурност знам, че някои хора там искат български паспорти от егоистични съображения, за да дойдат тук в България, защото сме член на ЕС, а не защото чак толкова са българи.
- Тяхната политика не е ли малко така инфантилна. Те са най малката нация на Балканския полуостров, а като че ли имат най-много претенции?
- Не мога да кажа, че имат най-много претенции. Те са в тежка ситуация. Гърция не ги иска, ние имаме претенции, макар че ги прикриваме, Албания е оттатък - една трета от македонците са албанци. Тя може да няма претенции, но населението е албанско и имаше искане това население да бъде в съюз с албанците и да правят обща държава. Освен това е сиромашка страна. Това е, което аз от разстояние мога да кажа и виждам.
- Или в Австралия техен министър имал националистически изказвания, а президентът Първанов каза, че подкрепата ни за Македония няма да бъде безусловна.
- Ами, ако така е казал, това не е добре. Какво искаме да правим тогава? Да я капсулираме ли? Тогава тя винаги ще бъде против нас. Аз това не го приемам. Как така може да говори? Не го приемам! Вижте какво, държавната политика се прави също от хората. Те могат да правят и глупости. Но ние никога не сме били гражданско общество, което да заеме позиция. Да каже стоп, тука не сте прави и да ги свали, да смени политиката. Ние винаги сме вървели подир управниците си.
- Преди известно време се прокрадна една идея учени от всички държави да напишат обща история на балканските народи?
- Това е идея. Много добра идея. Обаче национализмът пречи да стане това.
- Има ли такъв прецедент в света?
- Не съм чул за такъв. Но гледайте, нашата история е написана от национални позиции, ама гръцката и тя е от национални, и сръбската. Те се пресичат една в друга. Това, което е за нас е истина, за сърбите не е. И обратно. Ще кажа конкретен пример - 1916 година ние завоювахме Моравието. Влиза там българска войска, прави се българска администрация, преименуват хората, правят ги българи, училищата правят български, арестуват хора, препращат ги насам-натам, мобилизират сърбите, издава се вестник “Моравски глас”. Има историци, които пишат какви големи българи са тия моравци. А те въстават, има голямо въстание срещу нас и ние трябва да го напишем в учебниците най-сетне. Да знае българският народ какво е било. И това се повтаря 1941, 1942 година пак още веднъж. И сега пак някой ми пише за моравските българи, иска още веднъж да ходим там. Ами не ни ли стига два пъти? Много често в нашата история няма македонци, те са българи, защото през 1941 година ни посрещнали не знам как си. И никой не е написал как през 1944 година са ни изпратили. Ама и това трябва да се напише.
- А как са ни изпратили там?
- Как, гледали сме като… И с това посрещане. Ами ние 41-а година как посрещаме Хитлер? После 43-а година как плачем за цар Борис - аз съм свидетел на това. После 44-а година как посрещаме руснаците, после 46-а година как посрещаме Тито, 48-а година как го ругаем, после 49-а година как крещим на площадите “Смърт на Трайчо Костов”. Това за какво е доказателство, че хората са манипулирани, че вървят като стадо.
и-вестник / Портал Турция
No comments:
Post a Comment